Ще си изплета терлици... някой ден

Ще изплета чорапи и терлици!
Някой ден, но не сега...

Когато е студено задължително върху чорапите си слагам терлици. Шарени, удобни и топли. В тон с пижамата, която слагам по официални поводи. И с раздърпаната тениска, която уж е стара и избледняла, но ме кара да се чувствам невероятно добре. Всеки ден! Тениската, с която се разделям само, ако излизам или трябва да я хвърля за пране.

Стоя и си гледам терлиците. Пия чай и размишлявам за миналите и идващите дни. Колко много терлици ми е оплела баба. И как само им се радвам днес! Чорапи винаги купувахме, но над тях задължително бях с красиви терлици, изработени от нея.

Мъжки терлици в Магазин По чорапи

Дамски терлици в Магазин По чорапи

Добре де! А аз какво ще дам на своите внуци някой ден? Какво ще обуя над чорапите им и как ще искам от тях да са топли краката им, когато едни терлици не мога да изплета.

Детство без терлици не е детство!

И не искам да им го причиня...

И този въпрос наистина ме мъчи. Макар още дори да нямам деца...

Така в неделния ден взех решение – ще се уча да плета.

Подготвих си чаша допълнителен чай. Пуснах си релаксираща музика. Първо звучеше шумът на морето, но ми се допи коктейл и смених на дъжд в гората.

Доспа ми се, ама съм решила, че няма да оставя внуците по чорапи. Трябва децата да имат поне по едни терлици от баба си. Ще стоя будна и ще плета.

Дори в интернет намерих уроци – как се плете. Помолих съседката да ми заеме куки, защото не знам къде са нашите. Изнамерих преждата от раклата и започнах.

Харесах си и плетка. Викам си – брей, ще забравя да си купувам чорапи и терлици. Най-красивите модели ще имам. Собствено производство! И пари ще почна да печеля, когато съседи, близки и приятели видят с какви чорапи и терлици ходя. Пък внуците колко ще са щастливи...

И започнах... Уви, започвах около 50 пъти своите терлици. Бях забравила с какво темпо се движа и колко са леви ръцете ми. Да не говорим, че си развалих маникюра, който е само на два дни. Да не говорим, че с това темпо първия чорап и първия терлик ще са готови за пълнолетието на внучето!

Викам си: „Я по-добре да видя какви чорапи и терлици продават по магазините!“. И като погледнах – ми то красота. Чорапи и терлици за всеки вкус. За какво да плета, като може на внучето да не му харесат. Пък, ако някой ден имам син, не само за вкуса на внучето ще трябва да мисля. Трябва да плета такива чорапи и терлици, че и на майка му да се харесат.

Пък вече съм сигурна, че синът ми ще си вземе капризна жена. Аз ще се трудя – тя ще хвърля. Я по-добре да им дам пари. Ще заръчам да си вземат чорапи и терлици, каквито те харесат. Да са топли краката на детето, пък другото ще го изтърпим.

Я сега да си харесам първо на мен два-три чифта чорапи и терлици от този добър магазин. То се е видяло, че бизнесът ми отиде! И чая изпих... Какво ми остана?

Поне да си пусна звука на вълните и да си сипя един коктейл.

Топло на краката- топло на душата!

Как да не се почерпи човек...