Истории за чорапи

Есен е. Красив сезон. Наситен с цветове, празници и усмивки. Но все пак много тъжен. Може би най-подходящото време да изпаднем в депресия. Почивките са свършили, леките дрехи заемат горните рафтове на гардероба. До следващото лято остава цяла година, децата тръгват на училище. А на нас ни се пада честта да обясняваме колко е хубаво да ставаш в шест сутринта, макар всяка сутрин да мразим алармата. Обуваме чорапи и обувки. И тръгваме по хилядите задачи.

Искаме вълшебна Коледа! Пълна с емоции, усмивки, топлина и слънчево настроение. Искаме спокойствие, уют и сплотено семейство! Искаме да се забавляваме... Не е нужно много! Нека си обуем коледни чорапи и просто да бъдем щастливи.

Никога не съм била от спортуващите хора. Винаги съм им се възхищавала, но не можех да си представя да водя техния начин на живот. Да си сложа чорапи и спортни обувки и да отида някъде, за  да се потя с часове. Да си сложа чорапи и спортни обувки, а след един час да не чувствам тялото си. Да си сложа чорапи и спортни обувки и да вярвам на някого, повече отколкото вярвам на себе си. Днес още не мога! Прекалено трудно е. Изисква много дисциплина. И силен характер. Поне за мен.

Искаме пари. Искаме екскурзии. Искаме повишение и перфектен дом. Но времето минава и осъзнаваме, че перфектен живот няма. Макар да се борим за него. И все по-силно искаме да останем у дома. Да бъдем по чорапи, да изключим телевизора и да поиграем с детето си. Защото повишението може и да не дойде, екскурзиите не пречат на времето със семейството. Напротив помагат. Единственото, което няма да можем да върнем - това е времето, в което детето ни наистина е дете и ще съжаляваме непрестанно за изпуснатите мигове от неговото детство.

Нямам чорапи! Дай ми чорапи! Къде са ми чорапите? А няма ли два еднакви? - често ли чувате подобни въпроси? А колко често ги задавате? Знаем, и на нас почти всяка сутрин ни се случва, но измислихме решение, с което никога няма да останете боси. Вашите близки също. Един модерен подарък, който може да направите за себе си и за хората, които обичате. Искате да разберете повече за идеята ни? Ние нямаме търпение да Ви разкажем!

Обич по чорапи или обич на тънки токчета? Удобството и сигурността или емоцията и непознатото? Каква е вашата връзка? Разкажете ни. А аз ще ви разкажа за нашата...

Денят е работен. Не предвещава нищо интересно. Ставаш, обличаш се, обуваш чорапи и обувки и отиваш на работа. После нямаш търпение да свърши работният ден и да се прибереш. Да събуеш чорапите и да си почиваш. Нищо, че няма да го направиш. Нищо, че вкъщи трябва да се сготви, изчисти и да се напишат домашните на децата. Толкова са сложни, че и учителката им вероятно се затруднява.

Лято е! И е август! Само в душите ни понякога става януари! Заради проблемите в дома ни, заради проблемите на работа, заради онзи, който ни обиди, докато шофирахме. Заради нещата, които развалят баланса на мислите ни.

Чорапите се променят! От много време не са само средство, което предпазва и топли ходилата ни. Чорапите са аксесоар. И могат да ни превъплъщават в ролите, в които искаме да бъдем. Нежни или дръзки. Невинни или смели. Модерните жени, които сами взимат това, което искат или онези, които се оставят да бъдат гонени. Можем да бъдем всичко, което пожелаем. Нуждаем се просто от правилния чифт чорапи.

Тя се казваше Мария. Или Елена. Не помня точното ѝ име. Бе дошла в магазина да си купи няколко чифта чорапи. До момента все пазарувала от мен, но онлайн. Сега имала нужда от няколко съвета. Живеела в София, но родителите ѝ били от Родопите. Там си прекарвала летата и природата много ѝ липсва.